Чинарите на Горна Брезница, като вековни стражници са застанали на разстояние 10км. от двете страни на река Брезнишка и притоците ѝ – Равна река, Машкинска, Стара река и Сливенска. „Естествено находище на чинар“ – обявена за опазване на естествено находище на чинари с възраст над 300 години.
Горна Брезница
Огромни причудливи хралупи, виещи се клони, дървесни натрупвания – които с малко повече фантазия може да се оприличат на различни животинки. Чинарите са многообразие от цветове и природни ваяния, излизащи от територията на реалното.
Чинар в Wikipedia: Чинар (Platanus), или платан (по народному Яблан), е името на широколистно дърво и род покритосеменни растения в семейство Чинарови (Platanaceae). Включва около 10 вида големи дървета, достигащи до 30-50 m височина. Един вид (Platanus kerrii) е вечнозелен, останалите сменят листата си. В природата се срещат главно край бреговете на реки и в други влажни местности, но е възможно да бъдат отглеждани и на по-сухи места.
Чинарите
Тук, в Горна Брезница има такива великани с многолетно минало, които биха смаяли и очаровали всекиго. Горно-Брезнишките чинари са дар от природата. Още като се тръгне по шосето за селото, се попада в омайващата им прегръдка. Песен на птици, повей на вятър и шепот на клони. Река Брезнишки криволичи край огромните им коренища. Погледнати от Плоски, Везище, Илин чешма, Дъбище чинарите наподобяват буен зелен поток, спуснал се по средата на Брезнишката котловина.