Злато моме, Злато убава,
питай ме, Злато, разпитвай,
защо често кай вас доодам,
та ти прелеза разграждам,
та ти портите разтварам?
Да ми главиш една мома убава,
та макар и Злата да я викая,
и убава и работна,
та макар и Злата да я викая.
Па Злата вели и говори,
Стояне, мори Стояне,
та ели сме си пуста роднина,
пръви, втори братовчеди.
Стоян и вели говори,
Злато ле, моме убава,
длъбока вода брод нема,
сите камене брой немат,
аде, Злате, да се земеме!