Турчин през гора вървеше,
робини караше, бели брезничанки.
Най-напред върви Тодора,
с машко дете у раце.
Турчин Тодорка думаше:
„Фърли се, мари, машкото дете,
да не ми се плаши кончето,
да не ми плаши кервано.“
Вървели що са вървели,
минали поле широко,
стигнали гора зелена.
Тодорка първо избира,
со клони люлка си направи
и си дете в люлка турила
и му леле песна запела:
„Нани ми, нани, Стоянчо,
да раснеш, да ми пораснеш,
на турци да си отмастиш.“