Местнoстта Илин чешма се простира на билната част на един рид, удължил се живописно към 2 км с посока североизток към Горна Брезница и запад към висотите на Малешевска планина. Според старо предание тук се е намирал много стар манастир, наричан „Свети Пророк Илия“. Съществуването му се потвърждава и от разкази на стари хора, които са чували за него от свои бащи, деди и прадеди. В подкрепа на отколешно манастирско поселение свидетелстват и имената на близките местности Калугерово и Поповец, в които и сега се откриват парченца от стъкла и фаргаментирана битова и строителна керамика. Близо до мястото на манастира е намерен водопровод, съграден от глинени тръби, носещ вода от местносгта Калугерово и строен в незапомнени времена. Уви! Трагична е съдбата на манастира. Имайки в предвид доброто географско положение, където е бил издигнат и близостта му с Брезница като духовно и икономическо средище на района, се предполаrа, че манастирът е играел ролята на голям центьр на духа и вярата за други селища в Малешевска планина и долината на Струма. Манастирът също така е поддържал връзки с известния Тросковски манастир, разположен край река Вранещица в близката Влахина планина и с епископията в село Крупник, която е съществувала мноrо векове и е дарителка на Голямото евангелие на Рилския манастир, известно сега като Крупнишко евангелие. Съществуването на манастир, утвърдил се като средище на дух и вяра в Малешевска планина, не е било угодно на нашествениците от Анадола, които се заселили в Брезница и тe намерили възможност да го унищожат. Илин чешма обаче е известна не само със стария си манастир. На мястото, където е бил манастира, на празника на Илинден, са се провеждали в продължение на много години общоселски празненства с курбани и веселби. С наличието на манастир местностга е известна и днес.
Манастир „Свети Пророк Илия“
Благородното дело принадлежи на ктитора Григор Борисов Митрев от Горна Брезница, който е възстановил манастира под същото име “Свети Пророк Илия”. Възстановеният манастир “Свети Пророк Илия” се състои от четири части – манастирска сграда, параклис, самостоятелна камбанария и църква. Първо е изграден параклисът, който представлява стоманено-бетонна конструкция, разположена на площ от 25 кв. м. Открит и осветен е след тьржествена служба и водосвет от патриарх Пимен и отец Румен Калайджиев от гр. Банско, в присъствието на много гости от целия Пирински край на 20 юли (Илинден), 1992 г. Пак на празника на Свети Илия,.на 20 юли 1993 г., с подобаващо тьржество е открита и осветена от патриарх Пимен камбанарията, която заема 9 кв. м. площ и е висока 7 м. В начaлото на 1994 година ктиторът Григор Митрев получава благословията на патриарх Пимен и отец Румен Калайджиев, за да възстанови и манастирската сграда за обитаване, чието откриване и освещаване е отново на празника Илинден. Сградата на манастира се простира на площ от 100 кв. м. разполага със стаи за гости, три помещення (килии) за служителите, санитарен възел с баня, коридор и кухненски бокс. Целият манастирски комплекс е електрифициран и ограден.
Галерия със снимки на Манастир “Свети Пророк Илия”.
Повече информация за манастира може да бъде намерена на официалната му страница.