При водовлива на река Ощавска, река Струма постеснява долината си, притисната от скалните масиви на Цръквище и Асанова кула. Мястото е много живописно. На изток се изгубва сред вериги от хълмове долината на река Ощавска, а в посока юг хилядолетната река Струма сече подножията на извили се ридове. На разстояние 200м над двете реки са вдигнати 4 моста на шосето и жп линията София-Кулата. Най-причудлива е гледката, откриваща се към скалните грамади, надвесили се от западния бряг страховито над речния бързей. И тук, върху тези шеметни каменни чудесии, човекът сътворил нещо, което времето се опитва да потули под сянката на тайствеността.
Цръквище – под това наименование са известни тези скални образувания. Пътуващите в пролома до тях могат да отидат като тръгнат по стария път от местността Габровица, виещ се по стръмнината 1.5км в южна посока. Сега той рядко се ползва, но ако се съди по останките от зидове и позапалили се части не ще да е бил по-тесен от 4-5м. От Горна Брезница пък се отива по пътя, който излиза източно от селото и поема през андъка, наречен Потоко и пресича ридове и местности на север.
Местността Цръквище е известна още и като Манастирище. Представлява тясна скална тераса, раздробена на по-малки, с наклон на изток към долината на река Струма. Зидът, появил се на връхната ѝ част, се появява и на някои от околните скали и вероятно е служил за отбрана. Строен е от ломен камък, споен със сив хоросан. По връхната част на терасата, до мястото на изкачването, до описания вече зид, се появява и втори, който очертава квадратна постройка, ориентирана в посока запад-изток. Недоразрушените стени на постройката могат да се оприличат на църква, те се издигат до 1м над терасата. За строителни материали са използвани объл речен камък и розов хоросан. Близо до сградата се вижда издълбано в скалата каменно корито. Според предание, то е било ползвано за изпълняване на обреди при кръщаване на деца.
Фактът, че за оградните стени и тези на постройката са използвани различни строителни материали, води до извода, че са строени по различно време. Преобладава мнението, че в тази част на землището на Горна Брезница е имало църква или манастир, много преди нашествието на турците, зад чиито стени, старите жители на Габровица не само са използвали за свои обреди, но и са търсили закрила от разбойници и нашественици.