Стоян свири ле ле в честа гора,
да го чуе ле ле гюзел Севда.
Не го чула ле ле гюзел Севда,
най-го чули ле ле арамии.
На два пата ле ле го чекали,
на третио ле ле го фанали.
Фанали го ле ле, вързали го,
на рацете му ле ле белезници,
на нозете му ле ле букагии,
на гърло му ле ле дребен синджир.
Я Стоян им ле ле се молеше,
я виека ле ле арамии,
пущете ми ле ле десна рака,
да извада ле ле меден кавал,
да засвира ле ле, да запея,
да ме чуе ле ле гюзел Севда.
Пуснали му ле ле десна рака,
па извади ле ле меден кавал,
кат засвирил и запеял,
не го чула ле ле гюзел Севда,
най-го чула ле ле канджа Кучка,
при Стояна ле ле пристигнала,
арамии ле ле прогонила,
юнак Стояна ле ле спасила.