Облачно
Облачно
-1°C
 

Географията

Землището на село Горна Брезница попада изцяло в Малешевска планина, която е част от Осоговско-Беласишка планинска група. От долината на река Брезнишка планината се разделя на два дяла – южен – Същинска Малешевска планина и северен – Крупнишка планина. Главното планинско било има посока североизток-югозапад. По средата му се издига най-високият връх на планината – Ильов връх (1803м.), името си носи в чест на прославения хайдутин дядо Ильо Беровски. На североизток, изток и югоизток от главното било се отделят ридовете Равно боре, Краище, Моравски рид, Брезнишки рид.

Крупнишка планина се ограничава от главното било между седловините Рампите и Момина чешма – от запад, долините на реките Любишевска и Сушица, от север и Кресненски пролом – на изток. На юг от Същинска Малешевска планина се отделя от долините на реките Голяма река и Равна река. От местността Портата, до долината на река Лебнишка, билната линия на планината служи за държавна граница с Македония.

Релеф

Развитието на планинския релеф в района на Горна Брезница се обуславя от проявите на разломната тектоника и денудационните процеси, действали в Малешевска планина. Установени са три денудационни повърхнини. Релефът е усложнен от наличието на три късно-плиоценски и ранно кватернерни подножни ерозионни-денудационни нива.

Климат

Климатичната характеристика в района на Горна Брезница е сходна с тази на цялата планина, която попада в преходно-средиземноморската климатична област. Слънчевото греене е с годишна стойност от 2000 до 2500 часа и се доближава до това на много известни курорти – Макаровската кариера (2450ч.) на Далматинското крайбрежие. Температурният режим изцяло е подчинен на средиземноморското влияние, което тук прониква от Беломорието по долината на река Струма. Средната годишна температура на около 350м. надморска височина е 14 градуса по целзий – 2.4 градуса през Януари и 24.7 – през юли. През зимата температурата рядко спада до минус 10-15 градуса, а през лятото достига до 38-40 градуса по целзий. Средногодишните валежи са хоризонтално и вертикално диференцирани, максимумът е през месец Октомври на надморска височина 1000м.

Води

Малешевска планина се определя като маловодна, но землището на Горна Брезница се отличава със значими водни ресурси. От планинските склонове на извират къси реки и поточета, с постоянен годишен отток. От централната част на Крупнишка планина в местността Бояджията извира река Дивилска. Тя се спуска стръмно в източна посока и се влива в Струма на 1000м северно от Габровица. Общата ѝ дължина е около 10км. От местността Крачун води началото си къса река – Андако, чието устие е разположено на юг от скалното образувание Цръквище. Река Брезнишка очертава най-големия водосборен басейн в Малешевска планина. Обхваща дъгата от югоизточните склонове на Крупнишка планина и северните склонове на Същинска Малешевска планина.

Минерални води в района на Горна Брезница е имало вероятно още в древни времена. Това подкрепя и фактът, че в местността Спасевица, намираща се на левия бряг на реката, в северозападната част на селото, е имало стара баня, ползвана до 1912 година от турците. След бягството им през Балканската война, изворът е пресъхнал. А причината е според преданието е, че турците са го запълнили с чували с вълна. Водите били много лековити и от тях идва името на местността. През 1978 година се правят геоложки проучвания за полезни изкопаеми в района на Горна Брезница. На десния бряг на реката сонда с дълбочина 150м изважда на повърхността топла минерална вода с дебит 2л/сек и температура 29 градуса по целзий. Нови сонди, съответно 240 и 370 м увеличават дебита на 3л/сек. Новото находище е каптирано и се приема като част от Струмския хидротермален басейн. Най-новите изследвания сочат, че водата е с температура 36-38 градуса по целзий, с киселинност – 8.5 и е с високо съдържание на натриеви и сулфатни йони. Приема се за много подходяща за лечение на белодробни и костно-ставни заболявания. На мястото е изградена баня.

Растителност

В района на Горна Брезница растителностга е очертана в 4 вертикални пояса. В зоната до 700 м надморска височина доминират сьобществата на косматия дъб, цера, благуна, средиземноморските андове – дървовидна хвойна, пърнар, грипа, терпентинов кукуч. От 700 до 1000 м се срещат предимно сьобществата на горун, воден габър и черен бор. Буковите гори на места с подлес на борисова ела и други видове, се простират над 1000 м. От 1000 до 1700 м надморска височина билната зона е заета от високопланинска храстова и тревна раститепност – картал, чернееща власатка, далматинска власатка, обикновена полевица, ливадна и бяла детепина. Край речните легла се срещат сьобщесгва на чинар, южна копривка, обикновен орех. Тревната растителност е застъпена най-вече от бял бозунак, троскот, щир, млечка, див фий, от цветята – див мак, теменуга, а от билките – мащерка, бял и червен кантарион, лайка, риган, лудо биле, бъз. Аристотел и други древни историци споменават, че планината Месапион (Малешевска планина) е била обрасла с буйни, труднодостъпни гори. Такива е имало в землището на Горна Брезница и до б0-те години на 20 век, но ерозията и най-вече жестоката сеч отстрана на горските власти в продължение на много годинн са довели района почти до обезлесяване. Усилията да се покрие района с нови гори чрез залесяване все още не дават нужния резултат. Макар, че вече са изградени значими иrлолистни и широколистни басейни, в многоместности преобладават голините. Букови гори в по-компактни маси се срещат в местностите Ивишник, Буковик, Лисичарника, Юруковец, Леща, Кашкавало; дъбовите – Дъбище, Круша, Чевирско усое. Просторни пасища се откриват в местностите Дъбище, Машки, Алаборун, Войски, Алачица, Буковик, Равно боре.

Животински свят

Описвайки Малешевската планина (Месапион) Ксенофонт н Аристотел съобщават, че в горите й са се въдели бизони, диви бикове, рисове, лъвове. Тези животни вече ги няма. Няма ги и в района на Горна Брезница, но удобни обиталища и храна за преживяване тук сега са намерили жабата чесновница, змия червейница, турска боа, леопардовия смок, ивичестия смок, котешката змия. Разпространени са южните видове – македонски гущер, орфеево коприварче, сирийски кълвач, чухал. Високо в буковата зона гнездят над 25 вида птици, сред които поен дрозд, елов певец, чинка, горска зидарка, гълъб хралупар, малък ястреб. В пояса на високопланинските храсти се срещат чучулигата, ръждивото ливадарче, горска бъбрица. От ловните птици са разпространени обикновена яребица, пъдпъдък, скална яребица, гривяк, гургулица, фазан. Бозайниците се представят от различни прилепи, змеровки, сънливци, мишки, катерици, дива свиня, въпк, сьрна, сив заек, лисица, белка. С богатото си фаунистично и флористично разнообразие този дял на Малешевската планина е привлекателен на само за любителите на лова, но и за туристи и естествоизпитатели.

Източник: “Горна Брезница” на Борис Сандански, издадена през 1999 година в град Благоевград

Като продължавате да използвате сайта, вие се съгласявате с използването на бисквитки(cookies). Научи повече

Настройките за бисквитки на този сайт са настроени на "позволи бисквитки", за да ви даде възможно най-доброто преживяване на сърфиране. Ако продължите да използвате този сайт, без да променяте настройките си бисквитка или щракнете върху "Съгласен съм" по-долу тогава вие се съгласявате с това. Въпреки това, потребителят разполага с възможността да не допуска създаването на бисквитки и премахването на същите, като изберете съответната опция в своя браузър. Ако браузърът е блокирал използването на бисквитки, някои от услугите и функционалностите на сайта няма да бъдат достъпни.

Този сайт използва бисквитки, за да се събере информация за посещения и използване на нашия уебсайт.

КАКВО Е БИСКВИТКА(COOKIE)?


Бисквитката е малък фрагмент от текст, който сайтове изпращат на браузъра и който се съхраняват в устройството на потребителя, като например личната им компютър, мобилен телефон, таблет и т.н. Тези файлове се използват от уебсайта да запомни информация за посещението, като езикови предпочитания и други опции, като същевременно помага да настрои нещата за следващото си посещение и да направи сайта по-полезен от персонализиране на съдържанието му. Бисквитките играят много важна роля за подобряване на опита от използването на сайта.

Затвори